Празнуват: Евгения, Евгени
НАРОДНА МИТОЛОГИЯ
Вечерта, преди да се роди Христос, е първата от трите кадени вечери. Нарича се Бъдни от бдение, а може би и от бъдеще, бъднини. И в двата случая символиката е директна - за чудото, което предстои, трябва да бди целият народ. За бъдещето си - също. Денят преди Коледа е ден, в който цялата природа затаява дъх в очакване. Птиците спират да пеят, листата на дърветата спират да трептят, водите в реките спират да текат. Казват, че някога единствено кукувицата не спряла да кука, трепетликата - да трепери, и реката Лъкатуща - да се движи. Затова и били наказани от Божията майка: кукувицата - да кука само три месеца в годината (от Благовец до Еньовден - от 25 март до 24 юни); трепетликата - все да трепери, листата й никога покой да не намерят; в криви и тесни пътища да разлива водите си реката.
Бъдни вечер се нарича още Малка Коледа, Суха Коледа, Детешка Коледа, Мали Божич. Раждането на новото слънце и на новия Бог слива езическите представи на древния българин и по-късната му християнска вяра в едно - идеята за раждането и обновлението на света с надеждата за добро. Затова и целта на коледните обичаи е да покажат бъдещето, да предпазят от бедствия, да донесат плодородие.

РИТУАЛИ
Символ на младия Бог, който ще се роди, а също и на очакваното с него плодородие е бъдникът - дебело дъбово или крушово дърво, което домакинът на всеки дом трябва да отсече. Огънят и космическото дърво като връзка между небето и земята са в основата на всички чудеса тази вечер. Бъдникът се миросва за плодородие и добър живот.
Предвестници на добрата вест са малките коледари - деца от 8 до 12 години, - които обикалят къщите, удрят с дряновите си тояги по прага и благославят „Да се роди, да се роди, дето рало ходи и дето не ходи!", а домакинята ги посреща със сито, пълно с пшеница, посипва ги със семена и ги дарява с кравайчета. Коледарчетата благославят и около огнището, където всяко добро наричане се сбъдва.
Централно място заема обредният хляб - боговица, богова пита, бо-жичник, вечерник, светец. Месят го момиче или млада булка, празнично облечени, с китка от босилек, чемшир или червено мушкато. Меси се с мълчана вода (вода, която е донесена при пълно мълчание). Брашното се пресява през три сита. Меси се хляб, а за пчелите и за овцете -овчарник. Той се украсява с фигурки от тесто - орач с рало и волове, снопи, кръстци и пр.
С водата, в която са измити точилката и ръцете на жената, която е месила, се пръскат кошерите.
Някога редили трапезата върху слама, символизираща сламата в яслите, в която е бил положен младенецът при раждането му.
След като трапезата се прекади, стопанинът - с хляба със свещ върху него и с чаша вино - излиза на двора и кани светците, покровители на бурите и градушките през лятото, Илия, Вартоломей и Герман на вечеря -да ги умилостиви и да предпази нивите от летни бури и гръмотевици.
Питата се разчупва високо над главата, за да са високи и класовете по нивите. Първото парче, което се прелива с варено жито и вино, е за къщата, второто - за Света Богородица. После се раздава на всеки член от семейството, като най-напред се дава на мъжката челяд.
Бащата и останалите от семейството хвърлят по няколко житни зърна нагоре, „за да се роди и стане толкова голямо житото".
На трапезата се остава дълго, за да е сигурно, че изпращаните магически знаци и послания към съдбата ще се сбъднат. Ако някой трябва да стане по-рано, добре е да ходи приведен, като отрупано с плод дърво. Накрая всички стават заедно - да узреят житата по едно и също време. Колкото по-рано се седне на трапезата, толкова по-рано ще узрее житото.
Отделя се по хапка от всички ястия за починалите близки и на сутринта се носи на гроба.
След разтребването на трапезата част от сламата се пали на най-високото място. Който пръв запали сламата си, на него най-рано ще узрее житото. И още - докъдето стига светлината от огъня, дотам няма да удря град през лятото.
Другата част от сламата се слага върху плодни дръвчета, за да раждат повече.
Бъдникът гори цяла нощ в огнището и огънят се пази да не угасне.
Живи въглени от бъдника се слагат във вода, прекадена вечерта. Тази вода се пие и предпазва от зли сили особено в дните от Коледа до Водици, които се наричат Мръсни, Погани дни.
Жените напридат тънка нишка и с малко вълна я носят по себе си, а с другата част увиват кошерите, да се „увиват" около тях пчелите, да не бягат на чужди места.

ЗАБРАНИ
Моми, на които им е време да се омъжат, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.
Сламата и пепелта от бъдника не се изхвърлят.
Който седне на трапезата, не бива да се оглежда много, защото рано ще му побелеят косите.

ГАДАНИЯ И ПРЕДСКАЗАНИЯ
Ако сребърната пара е в парчето, отделено за Богородица или за къщата, годината ще е много добра за всички.
Мома и момък могат да узнаят името на годеника и годеницата, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.
Листата от бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще бъде здрав през годината.
Зад палешника (широкото остро желязо на ралото; ралник; лемеж) се оставят живи въглени, наречени за различни селскостопански култури. На сутринта се гледа дали въглените са изгорели. Колкото повече пепел има, толкова по-голямо ще е плодородието. Ако въгленът е почернял, предсказанието не е добро.
На въглен може да се предскаже и времето през годината. Наричат се дванадесет въглена на дванадесетте месеца и отново пепелта показва дали ще бъдат благоприятни за реколтата и човека.
За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в дванадесет люспи две-три щипки сол. Нарича ги на дванадесетте месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.
Ако пепелта от бъдника на сутринта е много, много ще е и плодът по земята и стоката.
На Бъдни вечер се разчупват орехите, които са наречени за всеки още от Игнажден. Ако при счупването те останат цели, ако са бели и едри, човекът ще е здрав и ще му върви през годината.

Източник: Агенция "Фокус"