Посрещане на Новата 2015 година в България:

Боровец

Пампорово

Банско

Обичаите и обредите на Нова година съдържат четири основни компонента - обредната трапеза срещу празника, сурвакането, дружините от маскирани лица и ладуването.

Вечерта срещу Нова година се кади специалната обредна вечеря. Тя е третата кадена вечеря в този цикъл празници. Богата, както бъднивечерската, тя се отличава с блажни ястия. Навсякъде се приготвя баница, в която се слагат пара и малки дрянови клонки с пъпки, наречени на нивята, лозята, къщата, здравето, богатството, домашните животни и пр. На трапезата се слагат запазените още от първото кадене сурово жито, орехи, свещ. След като прекади вечерята, най-възрастният разчупва хляба и завърта три пъти баницата. Баницата е нарязана на толкова парчета, колкото са членовете на семейството, или с едно повече. Всеки взема парчето, което е пред него, а в някои райони парчето в повече се прибира за Св. Богородица. Белегът определя късмета на всеки през годината.

Изобщо трапезата на новогодишната вечер е изключително богата, разточителна и подредена с голяма изисканост. Салатите, които се поднасят, са много и разнообразни. Традиционната туршия може да бъде сполучливо разнообразена със салати на майонезена, млечна или сметанова основа, с топли и студени предястия. Характерно българско блюдо на този ден е пачата. 3а да спази традицията, домакинята поднася особено празнично ястие, което е от птица. Класическа е рецептата за печена патица или пуйка върху кисело зеле, но особено вкусни са пълнените птици. Плънката може да бъде на оризова основа и да включва лук, стафиди, моркови, ябълка, подправки, но може да бъде и от кестени. Голям деликатес на деня е пълненото печено прасенце. Основното ястие се гарнира с пресни зеленчуци, чушки, краставици и лимон.

Новогодишните десерти са блестящиият завършек на най-дългата вечеря през годината. Всяка домакиня има своя рецепта за този ден. Класически сладкиш обаче остава баклавата. На Нова година се сервират и разнообразни южни плодове и ядки.

Около трапезата се гадае и предсказва за времето, реколтата и бъдещия живот в семейството. Добър знак е кихането по време на вечерята, като на кихналия се обещава първия приплод от домашните животни. След вечеря в огъня се хвърлят дрянови пъпки или житни зърна, наречени на всеки от семейството. По това дали ще пукнат и подскочат, се гадае за здраве и живот. За същото се гадае и с листа от бръшлян, които се бележат с конец, пускат се в паница с вода и се оставят навън на стряхата. Сутринта гадаят по това, чие листо е свежо и чие увяхнало. Както и на Бъдни вечер се гадае със сол и люспи лук за времето и с първата хапка от трапезата за задомяване.

След прибирането на трапезата отново се запазват суровото жито, орехите, недогорялата свещ, както и пепелта от каденето.

Към новогодишните обреди принадлежи ладуването, които се прави и на Еньовден и Гергьовден. То е колективно гадаене за женитба, в което момите са главни участници. Те се събират срещу празника при кладенеца, на кръстопът, на извора или в "честита къща", т. е. където съпрузите са в първи брак, със здрави и живи деца. Тук донасят бяло котле с мълчана вода (василевска, цветна), при носенето на която не се говори и в нея всяка мома пуска пръстена си (или китка с пръстен) и малко овес или ечемик. Котлето с белези те се оставя през нощта под трендафил "на звездите", а сутринта на празника момите пак се събират. Докато една от тях вади пръстените, останалите пеят кратки песни - припевки, с които наричат за женитба, за какъв момък ще се омъжи момата, какъв ще бъде късметът и.

Жълто було трески сбира. (момата ще пристане).

Зряла дуля и презряла. (Ще се омъжи стара).

Русо зайче на пъртиика. (Ще вземе сирак).

Към всяко наричане има припев, като "Ой Ладо, Ладо, момиче младо", "Извади, моме, маламен пръстен", "Сегни, бул ьо, подай пръстен" и др. Всяка мома си взема малко овес или ечемик от котлето и го слага под възглавницата си. Вярва се, че който момък сънува през нощта, с него ще жъне овеса, т. е. ще се омъжи за него. А по това дали ще замръзне водата в котлето през нощта, се гадае за здраве през годината.

Най-характерният български новогодишен обичай си остава сурвакането. Събрани на групички, деца от 4 до 12 годишна възраст обхождат домовете на близки и съседи, като започват от своя дом още преди разсъмване или сутринта на празника. Всяко дете носи сурвакница - свежо откършена и украсена дрянова (по-рядко черничева, крушова, сливова, лескова) пръчка. Украсата и е разнообразна - преплетени клончета, нанизи от пуканки и сушени плодове, дребни парички, разноцветни вълнени конци, кравайчета и др. Сурвакарите удрят всекиго, като започват от най-възрастния и едновременно изричат благословия:

"Сурва, сурва година, весела година,

зелен клас на нива,

голям, грозд иа лозе,

жълт мамул на леса,

червена ябълка в градина,

пълна къща с коприна,

живо, здраво догодина,

догодина, до амина."

Домакините са подготвени предварително и даряват сурвакарите с кравайчета, сушени плодове, орехи, дребни пари и малки подаръци.

Корените на този народен обичай трябва да се търсят още в дълбока древност, когато хората са вярвали в магическата сила на децата като носители на радост и щастие, и на дряна, като особено жизнено дърво, запазващо за най-дълго време през годината своята свежест. Обичаят да се шибат хората със зелена дрянова пръчка, като по този начин им се предава жизнената сила на дървото, е бил познат на римляните и другите западноевропейски народи, но и на славяните. Но само у българите и донякъде у сърбите зелената пръчка се е развила в специална сурвачка, а новогодишното поздравление - в обширна благословия.

ЧЕСТИТА НОВА 2017!

Изпратете поздравителна картичка