Когато в растящия зародиш се оформят червата, започват да се събират изпражнения. Тези изпражнения са смес от стари клетки, погълнати течности и други продукти, които са произведени от развиващите се черва. Ето защо първото изхождане на бебето се състои от дълго събираните изпражнения и излиза под формата на плътна лепкава черно­зелена каша, наречена мекониум.

Повечето от бебетата се изхождат в първите двадесет и четири часа след раждането. Обаче някои се изхождат преди да се родят. Това обикновено се случва с бебетата, преживели стрес в утробата, например когато има намален приток на кислород. Това се случва и на преносените бебета, защото техните черва вече работят. Приема се, че всяко бебе, което е на повече от 34 седмици бременност, може да се изходи в околоплодната течност.

Какво се случва, когато бебето се изходи в утробата?

Бебето, което се изходи в утробата, е заобиколено от мекониум ­той е върху кожата и в устата му. Когато то се ражда, част от мекониума, който се е събрал в устата му, може да се инхалира при първото вдишнане. При достатъчно силно вдишване и достатъчно плътен мекониум тази лепкава субстанция се случва да се всмуче в дробовете, а това ще затрудни дишането му. И тъй като дробовете на бебето още в утробата слабо се разширяват и свиват, понякога мекониумът навлиза в дробовете още преди раждането.

Ето защо, ако околоплодната течност (амниотичната течност) е оцветена зелено - признак, че бебето се е изходило в утробата - акушерът веднага след раждането ще изсмуче течността от носа и от устата с аспиратор. Бебето бързо се предава на педиатър или медицинска сестра в родилното отделение. Ако мекониумът е рядък и разводнен, педиатърът оставя детето да диша, като следи внимателно има ли затруднения. Ако мекониумът е плътен, педиатърът преглежда устата на новороденото, понякога се поставя сонда в устата, която стига до дробовете, за да се изсмуче мекониумът, отложил се на входа на дробовете. След това на бебето се дава възможност да диша, като изсмукването се повтаря - този път, почиствайки съдържанието на стомаха.

Какви са процедурите, които проверяват за мекониум?

Процедурите, при които се проверява за мекониум, могат да предпазят от синдрома за вдишване на мекониум. Когато мекониумът се вдиша дълбоко в дробовете, той е вероятно да запуши въздушните пътища, с което да попречи на кислородния поток, необходим за тялото. Освен това той може да създаде в дробовете плътни налепи - хранителна почва за инфекции. Бебето, за което се знае, че е имало плътен мекониум в утробата, ще бъде следено много внимателно. Ако има затруднено дишане, обикновено се прави рентгенов преглед. Равнището на кислорода на бебето се измерва с пулсоксиметър. Ако равнището на кислорода е ниско или ако то има значителни трудности при дишането, тогава ще бъде гледано в детско отделение или в неонатологично интензивно отделение. Някои бебета се нуждаят от допълнителен кислород, подаван от назална канюла или дихателна тръба. Когато бебето има симптоми за мекониумно вдишване, често му се дават дадени антибиотици, за да се спре развитието на пневмония.