ПРОфИЛАКТИЧНИ ПРЕГЛЕДИ

Ако вече сте установили някой от посочените  по-долу симптоми, задължително трябва да направите из­следване на нивата на кръвната си захар. Но дори да нямате симптоми на диабет до момента, най-правилният подход е кръв­ната захар да се изследва, щом човек наближи четиридесета­та си година. При това непременно трябва да се изследва как­то на гладно, така и час и половина-два след закуска.

Симптоми на диабет

• Често уриниране – полидипсия, полиурия, ноктурия.. Когато нивото на кръвната захар надхвърли опре­делена граница, бъбреците не са в състояние да се справят с нея и в резултат на това тя се изхвърля от тялото с голям раз­ход на вода. Загубата на вода води до увеличаване на жаждата и поражда симптомите увеличено уриниране (полиурия) и уве­личена жажда (полидuпсuя). Полифагията (или увеличеният апе­тит) също е характерна черта за диабета. Гладът настъпва, тъй като усвояването на глюкозата от тялото не е наред.

• Бърза загуба на тегло. Този симптом обикновено се наблюдава при мъже през третото или четвъртото десе­тилетие от живота им. Най-често човекът изведнъж отслаб­ва, въпреки че продължава да води предишния си начин на живот. Такова необяснимо намаляване на теглото често е един от първите признаци за проявата на диабет.

• Бавно зарастване на рани и дълги инфекции по гениталиите (най-често при жените - вулвовагинит). Мно­го често, при наличието на подобни инфекции се препоръч­ва изследване на кръвната захар, тъй като то подпомага диа­гностицирането. Раните винаги зарастват твърде бавно при диабетиците.

•Проблеми със зрението. Пациентите, на които зре­нието им се замъглява внезапно, могат да имат диабет. Когато нивото на кръвната захар се увеличи, зрението се за­мъглява, но обикновено се прояснява веднага след като то се нормализира.

• Бърза проявав на чувство за умора е друго доста често срещано оплакване. Пациентите се оплакват от липса на енергия, както и от болка/ дискомфорт в краката. Това се дължи на факта, че глюкозата не постъпва в клетките на тяло­ то и в резултат на това те разполагат с по-малко енергия.

• Изтръпване и безчувственост в дланите и стъпалата. Обикновено пациентите се оплакват от усещане за боцкане на иглички, тъй като увеличената ниво на кръвната захар уврежда нервите. Първоначално това е прехо­ден проблем, но по-късно може да придобие сериозни разме­ри, когато боцкането прерасне в силно парене и болка.

• Стоматологични проблеми. Честите инфекции на венците могат да доведат до пиорея, образуване на гнойни джобове и разклащане на зъбите. Лошият дъх също трябва да насочи вниманието към вероятността от съществуването на захарен диабет.

• Импотентност и и намаленото либиgо при мъ­жете, които се дължат на нарушени функции на нервите.

Източник: www.zdravni.com

 

Ориентировъчни стойности на захарта в кръвта

Ето някои ориентировъчни стойности за здравослов­ното състояние в зависимост от показателите на стойности­те на захарта в кръвта (в mmol/I):

Нормална кръвна захар на гладно 3,8-6 mmol/I Предиабетно състояние 6,1-6,9 mmol/I (Трябва да внимавате.)

Кръвна захар след хранене:

Нормално - под 7,7 mmol/I

Нарушена поносимост към глюкозата -7,7-10 mmоl/I

Това изследване би трябвало да се прави веднъж на две-три години след четиридесетия рожден ден, или по-чес­то, ако имате в семейството си болни от диабет хора.

Следните състояния изискват рутинно изследване на кръвната захар: затлъстяване, увеличено ниво на триглице­ридите в кръвта, повишено кръвно налягане, болни от заха­рен диабет роднини, често повтарящи се генитални инфек­ции и ако кръвната захар на гладно е 6,1-6,9 mmol/I, а след хранене - 7,7-10 mmol/I.

КАК СЕ ДИАГНОСТИЦИРА ДИАБЕТА?

Жените, които са прекарали гестационен захарен диа­бет или са родили едри бебета, също трябва да изследват поносимоспа си към глюкозата. Диагнозата се потвържда­ва, ако кръвната захар на гладно е над 7 mmol/I, а след хра­нене - над 11 mmol/I.

СРЕДСТВА ЗА ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ДИАБЕТА

Хората, попадащи в рисковата група, трябва да бъдат идентифицирани и следени редовно, за да могат да контро­лират болестта. Ето основните препоръчвани изследвания:

·  Пълна кръвна картина, включително НВ, TLC, DLC и ESR.

·  Изследване на кръвната захар на гладно и два часа след закуска.

• Нbас дава средната кръвна захар през последните два до три месеца. Резултатът трябва да бъде под 6 mmol/I , за да не говори за наличието на диабет.

• Кръвна урея/ S-креатинин за преценка на бъбречни­те функции.

• Електрокардиограма и рентгенова снимка на гръдния кош за определяне размерите на сърцето и изключване на вероятноспа от белодробна инфекция като белодробна ту­беркулоза.

·  Урина за изследване стойноспа на микроалбумин.

·  Липиден профил, но само след като бъде постигнат добър контрол над кръвната глюкоза.

Преценката на глюкозата в кръвта е изследването, на което се има най-голямо доверие. То може да се направи във всяка лаборатория или у дома с помощта на прост ин­струмент, наречен гюкомер. Това е малък, удобен, порта­тивен инструмент; кръвната захар на пациента може да бъде разчетена по малката лентичка с чувствителен край. Ниво­то на кръвната захар се проверява на гладно и два часа след нормална закуска. Някои предпочитат да дадат на па­циента 75 г глюкоза и да повторят теста след 2 часа.

Има още едно изследване, наречено глюкозотолеран­тен профил. За него пациентьт посещава лабораторията сут­рин на гладно. Изследва се захарта в кръвта и в урината. После дават на пациента 75 г глюкоза (разтворена в 250-­З00 мл вода), а половин до два часа и половина по-късно проба от урина и кръв се вземат отново за изследване. След това резултатите се разполагат на графика и им се прави преценка.

Станgартният Meтод за gиагностика на gиабе­та включва измерване на нивата на кръвната захар. Пър­воначалното изследване обикновено се прави сутрин, на гладно, след като са минали най-малко 10 часа от послед­ното хранене, но не повече от 16 часа. Нормалните резулта­ти са между 70 и 105 mg/dl (З,8 и 5,8 mmol/I според между­народните единици от системата 81). Ако един човек има ре­зултати от изследването, които са по-високи от 126 mg/dl (7 mmol/I) при две отделни изследвания, диагнозата е диа­бет. Когато човек има ниво на кръвната глюкоза на гладно, което е между 110 и 126 mg/dl (6,1 и 7 mmol/I), той или тя има предиабет (или по-точно "нарушен глюкозен толеранс").

Изследването на нивото на кръвната захар след нахран­ване, така както и изследването по произволно време също са от помощ за диагностицирането на диабета. т. нар. постп­рандиално изследване (т.е. след нахранване - бел. ред.) се осъществява 2 часа след нахранване, докато произволното измерване може да се направи по всяко време на деноно­щието, независимо от храненето. Какъвто и ga е резул­тат, който е по-голям от 200 mg/dl (11 mmol/I), се смята за сигурен показател за наличие на gиабет.

Сигурният критерий при поставянето на диагноза диа­бет представлява т. нар. тест с глюкозно обременява­не, едно по-функционално изследване на контрола върху кръвната захар, който се извършва в медицинска лабора­тория или в кабинета на лекаря. Това изследване не е злат­ният стандарт, защото е най-точното и удобно изследване, а защото се използва от най-дълго време при диагностиката.

Всъщност според някои изследвания това изследване е зна­чително по-малко информативно в сравнение с изследва­нето на нивото на кръвната глюкоза на гладно, особено ако то се комбинира с изследване на гликирания хемоглобин (който се нарича още А 1 С хемоглобин (HgbA 1 С).

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА РЕЗУЛТАТА ОТ ТЕСТА (ИЗСЛЕДВАНЕТО) НА ГЛЮКОЗНАТА ТОЛЕРАНТНОСТ

 

Нормално ниво - Нивото не се повишава повече от

160 mg/dl (9 mmol/I); под 150 mg/dl (8,3 mmol/I) в края на

първия час, под 120 mg/dl (6,6 mmol/I) в края на втория час

Без изменение - при липса на промяна, по-голяма или

по-малка от 20 mg/dl (1,1 mmol/I) от нивото, измерена при

гладуване

Предиа6етно ниво - при ниво на кръвната захар от 140

до 180 mg/dl (7,8 до 10 mmol/I)

Диа6етно ниво - над 180mg/dl (10 mmol/I) по време на

първия час; 200 mg/dl (11,1 mmol/I) или по-високо в края

на първия час; 150 mg/dl (8,3 mmol/I) или по-високо в края

на втория час

 

Трябва да се подчертае, че някои хора, които са изло­жени на риск от развитие на диабет, имат нормално ниво на кръвната захар по време на гладуване или при изследване с теста за глюкозна толерантност, но въпреки това имат зна­чително повишено ниво на инсулина по време на гладуване, както и след изпиването на глюкозната напитка. Това обик­новено е показател за инсулинова устойчивост и представ­лява ключова информация за поставянето на диагнозата син­дром Х. Много диабетици, които имат повишено ниво на глю­козата по време на гладуване, както и след глюкозното об­ременяване, имат и повишени нива на инсулина.

 

УСТАНОВЯВАНЕ НА ТОЧНАТА ДИАГНОЗА С ПОМОЩТА НА КОМБИНИРАН ТЕСТ

Желателно е всеки, който има семейна история с диа­бет, не само да се подложи на тест за глюкозна обремене­ност, но и да бъдат измерени нивата на инсулина му. Такова изследване се нарича тест за глюкозно инсулиновата толе­рантност. Няколко научни изследвания показват, че това ком­бинирано изследване води до по-голяма точност на диагно­зата, както на хипогликемията, така и при диабета, в сравне­ние със стандартното изследване с глюкозно обременяване.

Добавянето на изследването на инсулиновите нива към едно стандартно изследване с глюкозно обременяване е мно­го смислено нещо, като се има предвид важноспа на инсули­новите нива, която те имат при установяването на т. нар.Синдром Х, както и при диабетните усложнения. Недостатъците на комбинирания метод са, че той отнема повече време, необхо­дими са повече вземания на кръв, а освен това е и доста скъп.

- При хора, при които нивото на кръвната глюкоза на гладно е между 105 и 140 mg/dl (5,8 и 7,8 mmol/I), целта е да се определи какво се случва във функционално отношение, и да се добие представа за това каква е инсулиновата ре­зистентност.

- Според нашия опит при хора, които са слаби или доб­ре тренирани, но със зле контролиран диабет тип 2, често се наблюдава значително намалена инсулинова секреция. Един комбиниран тест би могъл да се използва, за да уста­нови дали инсулиновата терапия (или приемът на лекарства, които стимулират производството на инсулин) е уместна. (В действителната практика често се използва един прост тест - измерване на нивото на C-пeптидa. Възрастните, които имат истински диабет тип 1 (Т.е., които произвеждат твърде малко или никакъв инсулин) и не приемат инсулин често, раз­виват изключително високи нива на кръвна захар, тежко обезводняване, и висока киселинност на кръвта (кетоацидоза). Те често биват определяни като страдащи от диабет тип 1, след като състоянието им се влоши дотолкова, че би­ват приети в спешното отделение на някоя болница.

_ При деца, които са с наднормено тегло, развили диа­бет без типичните остри симптоми, комбинираният тест може да се използва, за да се установи дали те боледуват наистина от тип 1, или от тип 2. Това определяне е важно, тъй като диа­бет тип 2 може да се развие при деца поради същите причи­ни, поради които това става и при възрастни; ако детето вече отделя излишък от инсулин, прибавянето на повече гориво към огъня не е решение на проблема с подлежащата причи­на, която всъщност е инсулиновата резистентност.

_ При пациенти, при които отдавна е налице диабет тип 2, често се получава т. нар. изгаряне на инсулинопроизвежда­щите клетки, което принуждава пациента да премине на инсу­лин. При комбинирания тест може да се установи точно каква е уместната терапия.

ТЕСТОВИ КРИТЕРИИ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ

ОТ ИЗСЛЕДВАНЕТО НА ГЛЮКОЗО ИНСУЛИНОВАТА ТОЛЕРАНТНОСТ

Вариант 1 - Нормално ниво на инсулина на гладно - 2-28 единици. Пикьт на инсулина настъпва половин до един час след приема на 50 г глюкоза. Комбинираната стойност на инсулина от втория и третия час е по-малко от 60 единици. Този модел се смята за нормален, особено ако нивата на глюкозата също са в нормалните граници.

Вариант 2 - Нормално ниво на инсулина на гладно. Пикьт е половин до един час след приема, като връщането до нормалното състояние е забавено. Нивата от втория и третия час са между 60 и 100 единици и обикновено се свързват с хипогликемия, като поради това се смятат за гранични за диабет; ако стойностите на инсулина са по-големи от 100 единици в сравнение с нормалните, това се смята за категорична инсулинова резистентност и вероятност от наличие на диабет тип 2.

Вариант 3 - Нормално ниво на инсулина на гладно. Пикьт настъпва при втория или третия час вместо в първите 30 до 60 минути. Налице е категорична инсулинова резистентност и

е вероятен диабет тип 2.

Вариант 4 - Високо ниво на инсулина на гладно. Налице е при диабет тип 2 или при тумор на панкреаса, който произвежда инсулин.

Вариант 5 - Слаб инсулинов отговор. Всички стойности на

инсулина са по-малко от 30 единици. Ако отговорът е свързан с високи нива на кръвната глюкоза, то е вероятен диабет тип 1.

ГЛИКИРАН ХЕМОГЛОБИН

Друг важен лабораторен тест за оценка нивата на кръв­ната захар измерва гликирания хемоглобин (А1С). Белтъци­те, които имат прикрепена към тях молекула глюкоза (гли­кирани пептиди), са увеличени няколко пъти при диабетици­те. Обикновено 5 до 7 % от хемоглобина е гликиран. При леките нараствания на кръвната захар се отчитат стойности на гликирания хемоглобин от 8 до 10%, докато при тежките случаи процентът може да стигне до 20%.

Тъй като средният живот на еритроцитите е 120 дни, А1С хемоглобинът представлява средноаритметична стойност във времето, която отразява нивата на глюкозата през из­миналите 2 до 4 месеца. Този показател е изключително ценен, тъй като представлява един прост и полезен метод за оценка на ефективността от лечението и сътрудничество­то от страна на пациента. Определянето на А1С заедно с нивото на кръвната глюкоза на гладно може да се използва в някои случаи за поставяне на диагнозата диабет, но не се препоръчва като единствен диагностичен критерий. Около една трета от пациентите, на които е била поставена диагно­за чрез изследването с глюкозно обременяване, имат нор­мален А1С. По-добре е нивото на А1 С да се комбинира с изследване на нивото на кръвната глюкоза на гладно, както и постпрандиалното (след нахранване) изследване на ниво­то на кръвната глюкоза 2 часа след нахранване за поставя-не на по-точна диагноза.

Определянето на А1С процента е от голяма помощ при установяването на относителното глюкозно натоварване върху организма, а освен това е и начин за мониторинг върху терапията.

ИЗСЛЕДВАНЕ НА УРИНАТА

Присъствието на глюкоза в урината е достатъчен пока­зател за загриженост, тъй като глюкозата обикновено не присъства в урината. Ако обаче нивата на кръвната глюкоза са високи (180 mg/dl [10 mmol/I] или по-високи), е възмож­но да се установи наличие на глюкоза в урината. Тъй като изследването на урината за наличие на глюкоза е много груб метод за оценка нивото на кръвната глюкоза, и тъй като той няма стойност при оценката на състоянието хипогликемия, той обикновено не се използва при диагностиката или мо­ниторинга на диабета. Дори ако се прилага като един прост и евтин метод за скрининг на диабета, той е с малка стой­ност, тъй като няма да може да се постави навременна диаг­ноза на диабетици, при които стойноспа на глюкозата е по­ниска от 180 mg/dl (10 mmol/I) около времето на изследва­нето. Изследването на урината за кетони обаче е много при­ложим метод, чрез който може да се установи натрупване­то на тези субстанции, когато нивото на глюкозата е твърде високо при инсулинозависими диабетици.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ ЗА ДИАБЕТА:

-СЪЩНОСТ НА ДИАБЕТА И ТИПОВЕ ДИАБЕТ

-КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА ДИАБЕТ ТИП 1

-ЛЕЧЕНИЕ НА ДИАБЕТ ТИП 1

-ДИАБЕТ ТИП 2 ­ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ, ПРОфИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ

-ГЕСТАЦИОНЕН ДИАБЕТ ­ПРИЧИНИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ, ПРОфИЛАКТИКА И ЛЕЧЕНИЕ

-ПРАВИЛЕН КОНТРОЛ НА КРЪВНАТА ЗАХАР

- ВИДОВЕ ИНСУЛИН И СКОРОСТ НА ДЕЙСТВИЕ

-ОКАЗВАНЕ НА СПЕШНА ПОМОЩ В СЛУЧАЙ НА ХИПОГЛИКЕМИЯ

- ПЪРВА ПОМОЩ ПРИ ХИПЕРГЛИКЕМИЯ