Този празник се свързва с надеждите за плодородие, здраве и благополучие и се отбелязва в тесен семеен кръг.
Бъдни вечер е последният от дните на родилни мъки на Богородица. Отбелязван от православната църква като Рождество Христово.
Подготовката за празника започва от ранна сутрин с приготвянето на няколко вида хляб. Хлябовете се приготвят от облечената празнично домакиня, Основният хляб, посветен на сплавния празник е с кръгла форма, с украсен от тесто кръст и се нарича боговица - бъдняк, светец. вечерна.
Момите в семейството приготвят или украсяват специалните краваи, предназначени за коледарите, които са обикновено с елипсовидна форма допълнителна украса от орехи, бръшлян, чимшир. ОТ тестото се навиват и преплитат обръчи, плитки. Затова и в песните се пее за "вит-превит" кравай. За малките коледарчета са коледните кравайчета. колачета, пупки.
Жените готвят и основните храни за трапезата, които са задължително постни - сарми, ошав, варено жито, варен фасул, зелник или тиквеник. Коледните християнски пости определят и вида на храната.
През деня, докато се приготвя храната, започват своите обиколки малките коледарчета. Те са момчета до 12 - 13-годишна възраст, които обикалят домовете на близки и съседи с пожелания за плодородие и приплод на животните.
За празника мъжете имат задължението да приготвят специално дърво за огъня, което ще се запали вечерта и ще гори през цялата нощ. То се нарича бъдник, коладник. Дървото е обикновено крушово, дъбово или буково - здраво и родсвито. В по-дебелия му край се пробива дупка и в нея се слага тамян, вино, масло, а след това тя се затваря с дървен клин и този край се увива в бяло ленено или конопено платно. Цялото дърво се намазва с осветено в църквата масло.
Кулминационен момент на празника е трапезата, около която се събират всички. Вярва се, че колкото по-богата, е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през годината. Затова стремежът е на нея да се постави от всичко, което се произвежда. Вечерта стопанинът запалва бъдвика и вечерята започва. Коато всички членове на семейството са се събрали.
Когато всички се наредят около трапезата, най-възрастният мъж или жена прекадява с тамян, поставен на керемида, а лед това обикаля и прекадява всички помещения и стопански постройки. Веднъж седнали, членовете на семействата не трябва да стават, а ако това се наложи, може да стане само стопанинът, но върви приведен, за да натежават,
да се привеждат от зърна житата. Стремежът е вечерята да започне по-рано, за да узряват по-рано житата. След като прекади, най-възрастният мъж разчупва хляба и раздава на всички.
На първия кихнал по време на вечерята се обещава първото родено-агънце,козле, теленце.
Когато вечерята е свършила, всички очакват идването на коледарите.
Участниците в коледуването в източнобьлгарските земи се наричат коледари, копалници. купелаше. Те са само мъже, предимно ергени и годеници. Своята подготовка започват от Игнажден, когато започват да учат песните под ръководството на по-възрастен, женен мъж. който е водач на групата и се парича , цар, станеник, кудабашия, мармарин. Коледарите са облечени в празнично облекло, с украса на калпаците от китка и нанизи от пуканки, сушени сливи, стафиди. Групата. наричана куцачета,обикаля домовете от полунощ до сутринта, като всяка група обикаля определена махала.
Влизайки в дома, те пеят специални песни, посветени на членовете на домакинството, започвайки от стопанина. Песните изразяват пожелания за благополучие, здраве, брак. Накрая водачът на коледарите изрича коледарската благословия, която е речитативна, в бързо темпо.
ТРАДИЦИОННА ХРАНА ЗА ПРАЗНИКА
Жито, Боб, Сарми с булгур или ориз, Пълнени сушени чушки с фасул, Орехеви ядки с чесън мед, Прясна питка, Кравайчета, баница /зелник, тиквеник/, Ошав/компот от сушени плодове/,
пресни ябълки, круши, и др.
КРАВАЙЧЕТА
Продукти: 500 г брашно, 150 г хладка вода, 5 г сол, сусам.
От тесто, замесено като посоченото по-горе, се оформят отворени кръгли кравайчета, които се намазват с разбит жълтък или поръсват със сусам. Пекат се в силна фурна.
ВИТА БАНИЦА
Продукти: 1 кг брашно, 2 чаши хладка вода, непълна чаша олио, лъжица сол, лъжица оцет /за тестото/. За корите още 200 г мазнина и 200 г сварен булгур или ориз. Брашното се слага в дълбока купа, изсипват се в него останалите съставки и всичко се бърка с надупчена лъжица, докато поеме водата. Полученото тесто се смесва с още малко брашно
и се разделя на 8 топки, всяка от които се разточва на кора с големина на чиния. Намазват се с мазнина и се нави ват най-напред на руло, а после на охлюв.Оставят се на студено цяло нощ /може и в хладилник/. На сутринта всяка топка се разточва на по-голяма кора, която се наръсва с плънка от сварения ориз или булгур, всичко отново сенавива на роло и се слага в тава за печене - прави една до друга или навити от средата на тавата към краищата Й. Отгоре баницата се полива с мазнина.
ЗЕЛНИК
Продукти: 400 г брашно, 200 г хладка вода, лъжица сол, лъжица оцет и лъжица олио/за тестото/; 200 голио, 500 г праз лук или кисело зеле, 100 г орехови ядки.
От брашното, водата, солта, лъжица оцет и лъжица олио се омесва тесто, от което се разточват 4 кори, като двете от тях са по-големи от тавата, в която ще се пекат, а двете са колкото нея. Едната голяма кора се слага в намазана тава, върху нея се поставя по малка, в средата на която се слага плънка от ситно нарязан и задушен в мазнина и вода праз лук или кисело зеле. Върху плънката се слагат последователно втората малка и по-голяма кори, наръсени с
мазнина. Отстрани се оформя краищник с плънка от счукани орехови ядки. Пече се в силна фурна.
ТИКВЕНИК
Продукти: 200 г брашно, 100 г вола, 100 голио, 500 г тиква, 100 г орехи, 150 г. захар, лъжичка канела.
От брашното и водата се прави тесто, от което се точат 5 кори. Тиквата се сварява, обелва се от кората, наръсва се със захар, счукани орехи и канела и след като изстине, се слага по корите.Тиквеникът може да се направи и с плънка от сурова настъргана тиква, смесена със захар, канела и орехи. Опечен, тиквеникът се поръсва с пудра захар.
ОШАВ
Продукти: 500г сушени плодове /сливи, ябълки, кайсии, череши/, 100 г мед или 100 г захар.
Сушените плодове се измиват и се накисват в студена вода за около 12 часа, след което плодовете се изваждат, а течността, в която са киснали се прецежла през гъсто сито и с нея отново се заливат плодовете и се варят до омекването им, като тогава към ошава се прибавят медът или захарта. Компотът се оставя в тенджерата, докато изстине.
Бъднивечершната трапеза се подготвя за вечеря, като на нея се нареждат всички ястия заедно с пресни плодове, орехи, фъстъци и лешници.